Въведение в Тетралектиката

Тетралектиката това е синтетичен всеобхватен закон на философията като: Всеобщ не разумен тетрасиметричен закон управляващ всичко съществуващо и развиващо се, виновник за съществуването и развитието на света. Тетралектиката е продължение на диалектиката, която не се наложи като всеобхватен материален закон на съществуването и развитието, което определя нейната непълнота и противоречивост. Произходът на думата Тетралектика е свързан с броя на противоположностите които са 4 на брой и представляват нейната основа, което отговаря на гръцкото тетра със значение 4. Най-кратката и формулировка е: Всичко е противоположности, които се раздвояват, за да се удвоят.
Чрез Тетралектиката философията се превръща в доказателствена наука, която е обвързана с естествознанието като методология, за да извлича своите системи от реалната обективна действителност на материята, да ги доказва чрез нея, да достига нови истини за нея и да ги прилага за нейното преобразуване в името на човека. Това съдържа възможността за решаване на много философски и научни проблеми, проблеми на човека и обществото като съществуване, развитие и управление. Понеже Тетралектиката е всеобхватна, нейните системи се намират във всичко съществуващо и развиващо, което лесно може да се наблюдава, доказва и разбира, защото те се намира навсякъде около нас и вътре в нас като реална материална действителност. Този всеобщ закон е търсен от всички философи и учени на всички времена. На запад това търсене днес е известно като Теория на всичко, но поради неправилния подход към него, то е неуспешно. Всяка разумна цивилизация на определено ниво от своето развитие, ако не разкрие този всеобщ закон на съществуването, развитието и управлението на света, престава да съществува. При разкриване на всеобщия закон се установява единен мироглед съдържащ истината за съществуването и развитието на материята и цивилизацията продължава своето разумно съществуване и развитие.